Приятелство...

[Fobos]

В неделя разговарях с  един много скъп за мен човек, като темата засегна пряко и приятелството… Запитахме се кои са ни приятелите, защо са такива, какво откриваме в тях, че използваме думата приятел, а не просто познат. След като се замислих сериозно над въпроса установих, че приятелите са наистина много малко, познатите с лопата да ги ринеш, добрите познати са тези, които вярваш, че ще ти бъдат приятели, но май нещичко не им достига да ги наречеш със заветната дума…
Няма, според мен, точно тълкувание на думата “приятел”, всеки човек е различен, всеки приема хората около себе си по различен начин. Всеки търси опората в нещо, а най-често това са хората. Какво е приятелството? Само взаимопомощ или познанство в което даваш или получаваш? Всъщност трябва ли да наричаш приятел някой, ако той само ти помага? Може ли някой, който нехае за теб да ти бъде приятел?
Кога имаш нужда от приятел? Само когато ти потрябва или знаеш, че той/тя е някъде там и ти помага и незабелязано? Аналогично всичко това се отнася и за вас, ако го погледнете в очите на вашите приятели…
Няма за мен точна формулировка. То си съществува, дори и да не го виждаме, него го има, стига да желаеш да бъдеш приятел с някого. Няма значение пола..., а може би има?
Не ви моля за помощ, искам да чуя мнение. Аз знам кои са мои приятели, трудно е да им го кажеш, просто трябва да им го докажеш.

[t0sh]

dulga tema... to e kato da razberesh koya e istinskata

prosto se _useshta_, a za da mozhesh da usetish pravilno, ili ti tryabva bezumna intuiciya, ili po-lesnoto e povechko opit (osobeno povechko provali)

lubimata mi fraza kazana ot Michael Jordan:
"I've failed over and over and over again in my life... and that is why I succeed."

p.s. maluk izvod: za vseki nai-dobriya priyatel (a i istinskata) e tova koeto e vidyal kato nai-dobro v obkruzhenieto si... nezvisimo ot sobstven opit ili ot poznati - primerno v zatvora mozhe nai-dobriya ti priyatel da e tozi koito prosto ne iska da te ubie, no tova v edin normalen zhivot ne stiga, nali

[Fobos]

dulga tema... to e kato da razberesh koya e istinskata

 Определено е дълга тема и едва ли само с няколко мнения ще стигнем до задоволителни отговори.
Според мен не е и загуба на време да разбереш как оценяват хората приятелите си, как търсят такива, кога разбират, че са ги открили...

prosto se _useshta_, a za da mozhesh da usetish pravilno, ili ti tryabva bezumna intuiciya, ili po-lesnoto e povechko opit (osobeno povechko provali)

 Когато човек се ражда започва да изгражда една представа за света около него - първите хора, с които се сблъсква, първите весели и тъжни мигове, първите стъпки при запознаването със странични хора (такива извън семейството), вслушва се в съветите и напътствията на възпитателите си... Ако трябва всеки да се върне далече назад в миналото си и се опита да раздели живота си на етапи, сигурно няма да намери време за това, няма и да успее да разграничи съвсем ясно без да е пристрастен. Всеки се сеща за определени моменти, в които му е било весело или тъжно, и открива в тях различни хора. Някои от тези личности все още са около него, споделят ежедневието му. Но дали тези хора са истински негови приятели? Прав в T0sh като казва, че всичко това се усеща. Не е необходимо много да се замисляме върху това кой колко и какво е направил за нас. Пък и не е честно само да получаваме. Както една любовна връзка - човек желае, усеща, получава, дава и приема всички недостатъци на любимия човек.
Често и аз самият съм мислел, че имам добри приятели, било ми е комфортно с тях, но в един момент съм осъзнавал, че комфорта си е тръгнал отдавна и е останал само принципа "приятели завинаги". Не можеш да обещаеш да бъдеш приятел на някого, независимо за колко време. Не можеш да му го казваш просто така. Трябва да му го доказваш, дори и да не полагаш старание. Приятелите не могат да бъдат вечно един до друг, те са свързани с мисълта, че ако някой ден можеш и желаеш да си до този човек, ще бъдеш там, дори и само мисловно.
Не познавам хора, които да не са се "изгаряли" от приятелство. Всичко е заложено някъде дълбоко в човешката психика. Хората са алчни, търсещи собствените си интереси... А и не смятам, че това е неправилно. Какъв би бил един човек, ако не търси интересите си, ако не се бори за оцеляването си? Старата поговорка "ако не си помогнеш сам и Господ няма да ти помогне" добива голям смисъл. В този объркан свят с хилядите човечета, които щъкат като хлебарки като по кухненски под, борбата за надмощие и удовлетвореност излизат на първо място. Това може би е и една от основните причини да страдаме от познанството и приятелството си с хората. Аз винаги съм си мислил, че хората не са лоши. Просто някои са по-добри за себе си. Така те съзнателно или не успяват да ни наранят, с единствената цел да доминират в обществото и да се чувстват добре.
Има и други групи от тези хора, които сме нарекли егоисти, но и те имат приятели - дали самите те, дали някои хора около тях. Важно е, че се чувстват добре.

p.s. maluk izvod: za vseki nai-dobriya priyatel (a i istinskata) e tova koeto e vidyal kato nai-dobro v obkruzhenieto si... nezаvisimo ot sobstven opit ili ot poznati - primerno v zatvora mozhe nai-dobriya ti priyatel da e tozi koito prosto ne iska da te ubie, no tova v edin normalen zhivot ne stiga, nali

Добрите приятели усещаме вътре в себе си и май никога няма да им кажем, че са такива. Красиво е да усетиш, че ги има    
 Но да не се заблуждаваме, че едно приятелство е само "шампанско и рози". Искреността, колкото и да е болезнена, щастието, колкото и да е лигаво, добротата колкото и да е незабелязана - всичко това трябва да присъства в една приятелска връзка.
 Като въпсосче... Казвали ли сте на приятел нещо, с което да го засегнете, много дълбоко да го засегнете, и той да е още ваш приятел? Аз съм го правил, болезнено е и за мен, но не мислих за съхранение на приятелство, а как да накарам човека отсреща да ме чуе. И го направи. От там разговорите ни вече са много по-лесни и го няма притеснението, че може да го обидиш.

[ku4e_kasi4ka]

lubimata mi fraza kazana ot Michael Jordan:
"I've failed over and over and over again in my life... and that is why I succeed."

За голямо наше съжаление е точно така - опит се трупа от неуспехите и провалите. Това важи не само за нещата от живота по принцип, но и за приятелството. Уви, истинскито приятелство е нещо много рядко и затова е толкова ценно. Ние хората сме консуматори по природа и искаме ако може да получаваме повече отколкото давамв в отношенията си с другите. Приятел е този, който е до теб не само за да споделя хубавите моменти, а и ще ти подаде ръка когато тръгнеш да падаш, и ще ти помогне да се изправиш, а ако не успееш по някаква причина, той пак ще остане до теб. Може би способността да бъдеш приятел и привилегията да имаш приятели се определя и от ценностната система и от приоритеите, които всеки сам си задава... това наистина е една доста обширна тема.
Fobos, ти питаш кога човек има нужда от приятели...ами винаги, цял живот и то не само когато има нужда от помощ. Човекът е социално животно, и когато преодолее консуматорската си природа започва да изпитва потребност да дава, да се чувства полезен, а това той прави по отношение на семейство и приятели.
Ако трябва да говоря за себе си, то аз сам един наистина щастлив човек със страхотни приятели, някои от тях с от #Arakis и аз всички страшно много ви обичам!

[Malkiq]

Аз си мисля, че приятел може да ти бъде само човек, с който нямате общи финансови или "сърдечни" интереси. Приятел е човек пред, който можеш да говориш без да мислиш какво точно казваш или какво точно трябва да знае той. Прятел е човек, който търсиш ей така без причина. Просто да се видите и да поговорите дори и за времето, компанията, на който те успокоява. Както и съответно да му се изтъриш през ноща и да кажеш жаден съм или гладен съм. И да те търпи независимо от настроението ти в момента.

[Fobos]

Аз си мисля, че приятел може да ти бъде само човек, с който нямате общи финансови или "сърдечни" интереси. Приятел е човек пред, който можеш да говориш без да мислиш какво точно казваш или какво точно трябва да знае той. Прятел е човек, който търсиш ей така без причина. Просто да се видите и да поговорите дори и за времето, компанията, на който те успокоява. Както и съответно да му се изтъриш през ноща и да кажеш жаден съм или гладен съм. И да те търпи независимо от настроението ти в момента.

Наистина ли така смяташ? Приател може да ти бъде само човек, с който нямате "сърдечни" чувства, и сте финансово независими?
 Наистина парите са двигателя на този живот и много неща зависят и се променят от тях. Но ми кажи честно: Приятелката ти (или поне жена, с която си бил) не е ли била твой приятел? Ако решиш, че не е удобно да отговориш, не го прави. Но мен ме провокираха с този въпрос и не съм съгласен с теб.
 Прав си за търпимостта, но май и тя има граница, ммм? Не може да нямаш преценка кога и от кого какво да поискаш. Приятелят не може да вижда от какво се нуждаеш, не е срамно да го помолиш за помощ, но трябва и да се съобразяваме с неговите интереси, лично време, приятели и т.н., и т.н.

[t0sh]

Аз си мисля, че приятел може да ти бъде само човек, с който нямате общи финансови или "сърдечни" интереси. Приятел е човек пред, който можеш да говориш без да мислиш какво точно казваш или какво точно трябва да знае той. Прятел е човек, който търсиш ей така без причина. Просто да се видите и да поговорите дори и за времето, компанията, на който те успокоява. Както и съответно да му се изтъриш през ноща и да кажеш жаден съм или гладен съм. И да те търпи независимо от настроението ти в момента.

hm zvuchish mi kato che izkluchvash i momiche da mozhe da ti e prosto priyatel bez da ti e gadzhe... a povyarvai, izpuskash prosto e suvsem drugo izmerenie

p.s. damn tryabva da pochna da pisha na kirilica

[Fobos]

Приятел е този, който е до теб не само за да споделя хубавите моменти, а и ще ти подаде ръка когато тръгнеш да падаш, и ще ти помогне да се изправиш, а ако не успееш по някаква причина, той пак ще остане до теб. Може би способността да бъдеш приятел и привилегията да имаш приятели се определя и от ценностната система и от приоритеите, които всеки сам си задава... това наистина е една доста обширна тема.

Така е, tesoro, приятелите не се изоставят, но нали не може да очакваш само това от тях. Мисля, че след като вече си 'спечелил" приятел, трябва да воюваш той да си остане такъв. Приоритетите в приятелството са подвластни на нашите желяния. Всеки сам избира по каква пътека да върви, сам избира кой камък да подритне или кое цвете да откъсне. Мисля, че сам си избираш с кой от камъните да замериш враговете си и кое цвете да подариш на ближния.

Fobos, ти питаш кога човек има нужда от приятели... ами винаги, цял живот и то не само когато има нужда от помощ. Човекът е социално животно, и когато преодолее консуматорската си природа започва да изпитва потребност да дава, да се чувства полезен, а това той прави по отношение на семейство и приятели.

Само към тях ли си такава? На враговете си не помагаш ли? просто любопитство. Аз не деля хората на врагове и приятели. Те са си хора, но отсявам важните за мен, без да игнорирам и останалите. Все пак така еволюирам от човещина към човечност. Може и да съм прав само за себе си  

Ако трябва да говоря за себе си, то аз сам един наистина щастлив човек със страхотни приятели, някои от тях с от #Arakis и аз всички страшно много ви обичам!

Исках да задам в началото на темата и въпрса именно за това... Ние не се познавахме от преди да завържем контакт в IRC. Не съм мислил, че мога да имам приятели от чата, защото всеки влязъл там търси нещо. И се радвам, че намерих хора, които са търсели забавлението, както мен.
 Апропо, ние с теб се запознахме след скандал    За което на мен още ми е... неловко, знаеш. Но някак се радвам, че не беше всичко безпроблемно, за да си докажа, че и след кавга може да намериш истината в хубавия човек.

 Всички знаят, че повечето хора в Arakis  са приятели, но много малко знаят, че това са приятели от IRC. Радвам се за това, защото не търсим интереси - чисто приятелство  

[Fobos]

hm zvuchish mi kato che izkluchvash i momiche da mozhe da ti e prosto priyatel bez da ti e gadzhe... a povyarvai, izpuskash prosto e suvsem drugo izmerenie

 T0sh, има нещо вярно, че Малкия пропуска много от това, че си мисли, че противоположния пол не може да ти бъде приятел. Аз имам приятелки основно - чисто приятелство, в което освен приятелските чувства друго няма намеса. Не изпитвам увлечение по тях и това ме кара да бъда сигурен в приятелството.
 Много хора мислят като Малкия, факт неоспорим. Но се надявам да имат приятели от другия пол. Ще усетят разликата - винаги е интересно какво мисли тя, а тя мисли същото за теб, защото гледате един на друг различно.
 Но според теб, T0sh, в една задълбочена любовна връзка може ли да има приятелство тогава? Контра  

[siskata]

1.istinskite priateli davat,bez da o4akvat nishto v zamiana(i se razpoznavat imenno po tova).praviat go s...kef
2.priatelite ne si trygvat!moje da se otdale4ite neusetno s vremeto...posle pak da se sblijite...NO ne si trygvat!
3.priatelstvoto se oceniava v nai-trudnite momenti,v smisyl,4e kogato "jivotyt te e srinal",togava nai-dobre se razbira na koi mu puka istinski za teb...a i kogato si namryshten-lesno stavash dosaden( ),osven na tezi,koito te obi4at.
4. ...hubavo e ako se nau4im da sme priateli sami na sebe si...ei taka,v slu4ai 4e prednite 3 to4ki se okajat greshni

[Malkiq]

не може да си приятел с някой, с който харесвате една жена. Или съответно едим мъж. И имате желяния в тази посока. А жена приятел може да е. А тази,с която искаш да бъдеш или си трябва да е преди всичко приятел, а после всичко останало.  Но изглежда май си говориме на различни езици. Няма значние
Много хора не ме разбират. Фоб а ти много бързо направи коментар без да изчкаш какво ще напиша И още нещо.
за сърдечните интереси.  Аз харесвам теб ти харесваш мен. кое е общото май харесването само, а обектите са различни.
така, че не четете всичко така както дявола чете евангелието.

[Fobos]

не може да си приятел с някой, с който харесвате една жена. Или съответно едим мъж. И имате желяния в тази посока. А жена приятел може да е. А тази,с която искаш да бъдеш или си трябва да е преди всичко приятел, а после всичко останало.  Но изглежда май си говориме на различни езици. Няма значние
Много хора не ме разбират. Фоб а ти много бързо направи коментар без да изчкаш какво ще напиша И още нещо.
за сърдечните интереси.  Аз харесвам теб ти харесваш мен. кое е общото май харесването само, а обектите са различни.
така, че не четете всичко така както дявола чете евангелието.

Не четеме между редовете, Malkiq. Просто или не се изрази правилно, или ние (а може би само аз) не те разбрахме правилно. Надявам се да не си се обидил...
 А що се отнася до това дали може да си приятел с някого, с който харесвате една жена, не мисля, че не е невъзможно - все пак не може да виниш другият, че има чувства. Определено има ревност и някаква делба, но ако се замислим, че желаният човек не е предмет и също има чувства, може да го оставим сам да реши, а ние да се радваме на нейното щастие.

[Malkiq]

Тогва трябва да ти е много добър приятел, за да не очакваш във всеки един момент да ти го забоде някъде от към гърба.

[Jiv_diavol]

Приятелството е цвете.
Радваш му се, грижиш се с постоянство за него и изведнъж....то покълва, израства, разцъфтява и грейва - стопля ти душата
Даваш, без да искаш да получиш....каквото стане. Цувствата не могат да се купят с нищо. Защото и приятелството е пак вид чувство.
А за приятелството между двата пола - е така има го и то в чистия му вид.  Най-добрият ми приятел е мъж. Толкова неща сме си споделили...така добре се познаваме с него... Случвало ни се е да не се виждаме и година понякога, но винаги, когато сме заедно с него изпитваш усещането, че все едно никога не сте се разделяли. Топлотата и връзката между двама приятели никога не може да се прекъсне. дяволски разсъждения...малко, ала от тсърце  

[klen4o]

4owek cql jiwot ne moje da opoznae dori sebe si, kamo li okolnite. Towa s torbata sol ot prikazkata...sa detski zalygalki - (za da opoznaesh nqkogo trqbwa da izqdesh pone edna torba sol zaedno s nego...brrrrrr....ne se li namryshtwate pri predstawata:ti i toi / tq sedite pred solta i grebete s dwe, ne, neka da e edna lyjica, edna za teb, edna za men...).
  Kak moje nqkoi da znae za nqkogo, 4e e "dobyr" ili "gaden" ili "priqtel" ili "balalaika"...sled kato towa e ocenka, dyljashta se na izkriwenoto wyzpriemane i interpretirane na 4ujdoto powedenie?
  Takaaaaaa. W obshtiq slu4ai 4owek e sys samosyznanieto za edinstwenost, centyr na sweta, koeto donqkyde e i wqrno, zashtoto w momenta, w koito iz4eznesh swetyt swyrshwa za teb. W sobstwenite si o4i nie sme nai-umni, nai-dobri, nai-hubawi, nai-...nedooceneni?
E, priznawame licemerno za pred okolnite, 4e ima i drugi hora okolo nas, no taini4ko w sebe si sme Edinstweni i Bojestweni. I nai-wajni. Izklu4eniq ima, da, no te obiknoweno se nujdaqt ot tolkowa speshna psihiatri4na pomosht, 4e rqdko nqkoi uspqwa da gi oceni.
Pri towa polojenie "priqtel" e duma, izrazqwashta li4noto ni wijdane za nqkogo. Syotwetno - li4nite ni zablujdeniq po wyprosa za towa kakwo predstawlqwa toi / tq. Nishto powe4e ot zablujdeniq. Wseki e sposoben da predade wsi4ko. Ili da obi4a wsi4ko. Mislq, 4e citatyt e "wsi4ko si ima cena" (ne nepremenno w $ )